Относно неприложимостта на съгласието по смисъла на чл. 6, § 1, б. „а“ GDPR
Regarding the Inapplicability of Consent under Article 6(1)(a) GDPR as a Legal Basis for Personal Data Processing
Кога администраторът не може да се позовава на съгласие на субекта на данни или позоваването на такова съгласие е недействително по арг. от чл. 7 във връзка с чл. 4, т. 11 от GDPR:
§ 1. Трудови или служебни отношения – всякаква неравноправност в отношенията прави съгласието невалидно, доколкото предоставянето му не е същински „свободно дадено“.
Това ограничение ясно и недвусмислено е записано в съображение (42) и (43) GDPR:
„Съгласието не следва да се разглежда като свободно дадено, ако субектът на данни няма истински и свободен избор и не е в състояние да откаже или да оттегли съгласието си, без това да доведе до вредни последици за него.“
„За да се гарантира, че е дадено свободно, съгласието не следва да представлява валидно правно основание за обработването на лични данни в конкретна ситуация, когато е налице очевидна неравнопоставеност между субекта на данните и администратора, по-специално когато администраторът е публичен орган, поради което изглежда малко вероятно съгласието да е дадено свободно при всички обстоятелства на конкретната ситуация.“
В тези хипотези съгласието е неприложимо, както по отношение на работодателя, така и по отношение на неговите изпълнители, доставчици, контрагенти, трети лица под контрола на администартора, служители или обработващи лични данни.
Работодателят Ви трябва да има изрично законово основание да обработва данните Ви, или обработването да е в изпълнение на трудовия договор.
§ 2. Мълчанието не е съгласие и не може да се приравнява на такова.
Конклудентните действия, знаци, символи, поредица от волеви движения, също не се считат за постигнато съгласие по смисъла на Регламента 2016/679.
§ 3. Обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения: абсолютна забрана за обработване въз основа на т. нар. „съгласие“ по силата на чл. 10 GDPR;
§ 4. При защитени категории конфиденциална информация, която законът предвижда да се разкрива по специален ред.
§ 5. В случай, че дейността на администратора, който се позовава на съгласието, излиза извън пределите на предоставеното съгласие.
§ 6. Субектът на данни не е информиран предварително как да оттегли съгласието или оттеглянето е съпроводено с непропорционални трудности.
§ 7. Съгласието не е информирано. Съгласието не е необходимо за изпълнението на услугата, а същевременно изпълнението на договора е поставено в зависимост от предоставянето на съгласие.
Същото важи и за хибридни форми на комуникация, автоматизирани електронни съобщения, ползване на ограничен радиочестотен спектър и др. – съгласието не е приложимо.
§ 8. Електронна комуникация – съгласието е неприложимо, доколкото електронните съобщения подлежат на специфична законова регламентация и регулиране от Комисията за регулиране на съобщенията /чл. 21, ал. 4 от Закона за електронните съобщения/.
§ 9. Фабрикуваното или привидно съгласие, както и такова, което не е предоставено от субекта на данни, а от трети лица, е най-често срещаната форма за злоупотреба.
Съгласие, което е скрито зад неясни и сложни формулировки също не отговаря на изискванията на GDPR за информираност и яснота.
Злоупотребата с данни никога не е самоцелна.
Тя води до злоупотреба със самоличност, поставяне в риск на живота, здравето и неприкосновеността на личността, нанасяне на имиджови щети, опити за заплахи, изнудване, кибертероризъм.
The site is under development